Psalms 90
1 Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си ни бил обиталище от род в род,
2 преди да се родят планините и да си дал съществуване на земята и вселената, отвека и довека Ти си Бог.
3 Превръщаш човека в пръст и казваш: Върнете се, човешки синове.
4 Защото хиляда години са пред Тебе като вчерашния ден, който е преминал, и като нощна стража.
5 Като с порой ги завличаш; те стават като сън; сутрин са като трева, която пораства;
6 сутрин цъфти и расте; вечер се окосява и изсъхва.
7 Защото се довършваме от Твоя гняв и от негодуванието Ти сме смутени.
8 Положил си беззаконията ни пред Себе Си, тайните ни грехове — в светлината на лицето Си.
9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти, свършваме годините си като въздишка.
10 Дните на живота ни са естествено седемдесет години или даже, където има сила, осемдесет години; но и най-добрите от тях са труд и скръб, защото бързо преминават и ние отлитаме.
11 Кой знае силата на гнева Ти и на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
12 Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце.
13 Върни се, ГОСПОДИ; докога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
14 Насити ни рано с милостта Си, за да се радваме и веселим през всичките си дни.
15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал, и с годините, в които сме виждали зло.
16 Нека се яви Твоето дело на слугите Ти и Твоята слава — върху децата им.
17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа, нашия Бог, да ни ръководи; и утвърждавай за нас делото на ръцете ни. Да! Делото на ръцете ни — утвърждавай го.