Psalms 78
1 Асафово поучение. Слушай, народе мой, поучението ми; приклони ушите си към думите на устата ми.
2 Ще отворя устата си в притча, ще произнеса гатанки от древността.
3 Това, което чухме и научихме, и нашите бащи ни разказаха,
4 няма да го скрием от синовете им в бъдещото поколение, а ще повествуваме хвалите на ГОСПОДА, неговата сила и чудесните дела, които извърши,
5 защото Той постави свидетелство в Яков и положи закон в Израил, за които заповяда на бащите ни да ги възвестяват на децата си,
6 за да ги знае бъдещото поколение, децата, които щяха да се родят — които на свой ред да ги разказват на своите си деца.
7 За да поставят надеждата си на Бога и да не забравят делата на Бога, а да пазят Неговите заповеди
8 и да не станат като бащите си — упорито и непокорно поколение, поколение, което не утвърди сърцето си и чийто дух не беше непоколебим за Бога.
9 Ефремовите синове, макар въоръжени и опъващи лъкове, се върнаха назад в деня на боя.
10 Не опазиха завета на Бога и в закона Му не склониха да ходят,
11 а забравиха Неговите дела и чудесните неща, които им показа.
12 Пред бащите им извърши чудеса в Египетската земя, в полето Танис.
13 Раздвои морето и ги преведе, и направи водите да стоят като грамада.
14 Води ги денем с облак и цялата нощ с огнена светлина.
15 Разцепи скали в пустинята и ги напои изобилно като от бездни.
16 И изведе потоци из канарата и направи да протекат води като реки.
17 Но те продължиха да съгрешават още пред Него и да огорчават Всевишния в безводната страна.
18 Със сърцето си изпитаха Бога, като искаха ястия за лакомията си,
19 и говориха против Бога: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
20 Ето, Той удари скалата и потекоха води, и потоци се изляха; а може ли и хляб да даде или да достави месо за народа Си?
21 Затова ГОСПОД чу и се разгневи, и огън пламна против Яков, а още и гняв обсипа Израил;
22 защото не повярваха в Бога, нито Му уповаха, че ще ги избави.
23 При все това Той заповяда на облаците горе и отвори небесните врати,
24 и им наваля манна да ядат, и им даде небесно жито.
25 Всеки ядеше ангелски хляб; прати им храна до насита.
26 Повдигна източен вятър на небето и със силата Си докара южния вятър.
27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах, и птици крилати — на брой като морския пясък;
28 и ги направи да паднат сред стана им, около жилищата им.
29 И така, ядоха и се преситиха, като им даде това, което желаеха.
30 А докато още не бяха се отказали от лакомията си и ястието им беше в устата им,
31 гневът Божий ги обсипа и изби по-тлъстите от тях, и повали отбраните на Израил.
32 При всичко това те продължиха да съгрешават и не вярваха независимо от чудесните Му дела.
33 Затова Той изнуряваше дните им със суета и годините им с ужас.
34 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него и отново търсеха Бога ревностно;
35 и си спомниха, че Бог им беше канара и Всевишният Бог — техен изкупител.
36 Но с устата си Го ласкаеха и с езика си Го лъжеха;
37 защото сърцето им не беше право пред Него, нито бяха верни на завета Му.
38 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше. Да! Много пъти въздържаше гнева Си и не изливаше цялото Си негодувание;
39 а си спомняше, че бяха плът, вятър, който прехожда и не се връща.
40 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята и Го разгневяваха в безводната страна,
41 като отново изпитваха Бога и предизвикваха Святия Израилев!
42 Не си спомняха силата на ръката Му в деня, когато ги избави от противника,
43 как показа в Египет знаменията Си и чудесата на полето Танис
44 и превърна водите им в кръв и потоците им, и не можаха да пият;
45 как прати върху тях рояци мухи, които ги изпохапаха, и жаби, които ги изпогубиха,
46 и предаде произведенията им на гъсеници и трудовете им на скакалци.
47 Как порази с град лозята им и със светкавици — черниците им,
48 и предаде на град добитъка им и стадата им — на мълнии;
49 как изля върху тях пламенния Си гняв, негодуване, ярост и неволя — нашествие на ангелите на нещастието, —
50 изравни път за гнева Си, не пощади от смърт душата им, а предаде на мор живота им;
51 как порази всеки първороден, заведе ги като стадо в Египет, първородните на силите им — в шатрите на Хама,
52 а народа Си изведе като овце и ги заведе като стадо в пустинята,
53 и ги води безопасно, така че не се бояха, а неприятелите им — морето ги покри;
54 как ги въведе в святия Си предел, в тази поляна, която десницата Му придоби,
55 и изгони пред тях народите, и им ги раздели за наследство с въже, и в шатрите им настани Израилевите племена.
56 Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, и не пазеха свидетелствата Му,
57 а се връщаха назад и постъпваха невярно, както бащите им; измятаха се като неверен лък.
58 Защото Го разгневяваха с високите си места и с изваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
59 Чу Бог и възнегодува, и много се погнуси от Израил,
60 така че напусна скинията в Сило — шатъра, който беше поставил между хората,
61 и предаде на плен Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
62 Също и народа Си предаде на меч, като се разгневи на наследството Си.
63 Огън погълна момците им и девиците им не се възпяваха с венчални песни.
64 Свещениците им паднаха от меч; и вдовиците им не плакаха.
65 Тогава Господ се събуди като от сън, като силен мъж, който, ободрен от вино, вика;
66 и като порази враговете Си, отблъсна ги назад и ги предаде на вечен срам.
67 При това Той се отказа от Йосифовия шатър и Ефремовото племе не избра;
68 а избра Юдовото племе, хълма Сион, който възлюби.
69 Съгради светилището Си като небесните възвишения, като земята, която е утвърдил завинаги.
70 Избра и слугата Си Давид и го взе от кошарите на овцете;
71 от подир дойните овце го доведе, за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израил.
72 Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си и ги водеше с изкуството на ръцете си.