Psalms 58
1 За първия певец, по „Не разорявай!“. Давидова песен. Наистина с мълчание ли изказвате правда? Праведно ли съдите, човешки синове?
2 Не! В сърцето си вие вършите неправди, претегляте насилието на ръцете си по земята.
3 Още от рождението си нечестивите се отстраняват; заблуждават, като говорят лъжи, щом се родят.
4 Ядът им е като змийска отрова; приличат на глухата аспида, който запушва ушите си
5 и не иска да чуе гласа на заклинателите, колкото изкусно и да заклинат.
6 Боже, счупи зъбите им в устата им; ГОСПОДИ, строши челюстите на младите лъвове.
7 Нека се излеят като води, които оттичат; когато прицелва стрелите си, нека бъдат като разсечени.
8 Нека изчезнат като охлюв, който се разтопява; като пометнато на жена, нека не видят слънцето.
9 Преди да усетят котлите ви огъня от тръните, сурови или обгорели, Той ще ги помете с вихрушка.
10 Праведният ще се зарадва, когато види възмездието; ще измие краката си в кръвта на нечестивия;
11 така че всеки ще казва: Наистина има награда за праведния; наистина има Бог, Който съди земята.