Psalms 57
1 За първия певец, по „Не разорявай!“. Песен на Давид, когато побегна от Сауловото лице в пещерата. Смили се над мене, о Боже, смили се над мене, защото при Тебе прибягва душата ми. Да! Под сянката на Твоите криле ще се скрия, докато преминат тези бедствия.
2 Ще викам към Всевишния Бог, към Бога, Който действа за мене.
3 Ще прати от небесата и ще ме избави, когато ме укорява онзи, който иска да ме погълне. (Села.) Бог ще изпрати милостта Си и истината Си.
4 Душата ми е сред лъвове; лежа между пламнали хора, между човешки синове, чиито зъби са копия и стрели и чийто език е остър меч.
5 Възнеси се, Боже, над небесата; славата Ти нека бъде по цялата земя.
6 Мрежи приготвиха за стъпките ми; душата ми се е навела; изкопаха яма пред мене; те сами паднаха в нея. (Села.)
7 Непоколебимо е сърцето ми, Боже, непоколебимо е сърцето ми; ще пея, а още ще славословя.
8 Събуди се, душо моя; събуди се, псалтире и арфо; сам аз ще се събудя на ранина.
9 Ще Те хваля, Господи, между племената; ще Те славословя между народите.
10 Защото Твоята милост е велика дори до небесата и Твоята вярност — до облаците.
11 Възнеси се, Боже, над небесата; славата Ти нека бъде по цялата земя.