Psalms 22
1 За първия певец, по „Кошутата на зората“. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, нито внимаваш в думите на охкането ми?
2 Боже мой, викам денем, но не отговаряш, и нощем, но нямам отдих.
3 Но Ти си Святият, Който си възцарен между Израилевите хваления.
4 На Теб уповаваха бащите ни, уповаваха — и Ти ги избави.
5 Към Теб извикаха и бяха избавени; на Теб уповаваха и не се посрамиха.
6 А аз съм червей, а не човек, укоряван от хората и презиран от народа.
7 Всички, които ме гледат, ме ругаят, отварят устните си, кимват с глава и казват:
8 Той упова на ГОСПОДА: нека го избави; нека го избави, понеже има благоволение към него.
9 Но Ти си, Който си ме извадил от утробата; Ти си ме научил да уповавам, когато бях на майчините си гърди,
10 на Тебе бях оставен от раждането си; от утробата на майка ми Ти си мой Бог.
11 Да не се отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, понеже няма помощник.
12 Много телета ме обиколиха; силни васански бикове ме обкръжиха.
13 Отвориха срещу мен устата си — като лъв, който граби и реве.
14 Разлях се като вода и се разглобиха всичките ми кости; сърцето ми стана като восък, разтопява се сред вътрешностите ми.
15 Силата ми изсъхна като черепка и езикът ми прилепна за челюстите ми; и Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
16 Защото кучета ме обиколиха; тълпа от злодеи ме обкръжи; прободоха ръцете ми и краката ми.
17 Мога да преброя всичките си кости, хората се взират в мен и ме гледат.
18 Разделиха си дрехите ми и за облеклото ми хвърлиха жребий.
19 Но Ти, ГОСПОДИ, не се отдалечавай; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.
20 Избави от меч душата ми, живота ми — от силата на кучето.
21 Избави ме от устата на лъва и от роговете на дивите волове. Ти си ме послушал!
22 Ще възвестявам името Ти на братята си; сред събранието ще Те хваля.
23 Вие, които се боите от ГОСПОДА, хвалете Го; цяло Яковово потомство, славете Го; и бойте се от Него, всички вие от Израилевото потомство.
24 Защото не е презрял и не се е отвръщал от скръбта на оскърбения, нито е скрил лицето Си от него; а послуша, когато той извика към Него.
25 От Теб е, че принасям хваление в голямото събрание; ще изпълня оброците си пред онези, които се боят от Него.
26 Смирените ще ядат и ще се наситят; ще хвалят ГОСПОДА онези, които Го търсят; сърцето ви нека живее вечно.
27 Ще си спомнят и ще се обърнат към ГОСПОДА всички земни краища и ще се поклонят пред Тебе всички племена на народите;
28 защото царството е на ГОСПОДА и Той владее над народите.
29 Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; и онзи, който не може да запази живота си,
30 неговото потомство ще Му слугува; ще се приказва за Господа на бъдещото поколение.
31 Ще дойдат и ще известят правдата Му на хората, които ще се родят, като кажат, че Той е сторил това.