Job 11
1 Тогава наамецът Софар отговори:
2 Не трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?
3 Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой ли да не засрами?
4 Защото ти казваш: Това, което говоря, е право и аз съм чист пред Твоите очи.
5 Но дано проговореше Бог и да отвореше устните Си против теб,
6 и да ти явеше тайните на мъдростта, че тя е двояка в проницателността си. И така, знай, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.
7 Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?
8 Тези тайни са високи до небето; какво можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; какво можеш да узнаеш?
9 Мярката им е по-дълга от земята и по-широка от морето.
10 Ако мине Той и улови и събере съд, то кой може да Му забрани?
11 Защото Той знае суетните хора, Той вижда и нечестието, без да Му е нужно да внимава в него.
12 Но суетният човек е лишен от разум; дори човек се ражда като диво оселче.
13 Ако ти оправиш сърцето си и простреш ръцете си към Него,
14 ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го и не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.
15 Само тогава ще издигнеш лицето си без петно. Да! Утвърден ще бъдеш и няма да се боиш;
16 защото ще забравиш скръбта си; ще си я спомняш като води, които са оттекли.
17 Твоето пребивание ще бъде по-светло от пладне; и тъмнина ако си, пак ще станеш като зора.
18 Ще бъдеш в увереност, защото има надежда. Да! Ще се озърнеш наоколо и ще си легнеш безопасно.
19 Ще легнеш и няма да има кой да те плаши; дори мнозина ще търсят твоето благоволение.
20 А очите на нечестивите ще изтекат; прибежище няма да има за тях; и надеждата им ще бъде, че ще издъхнат.