Bible

1 Затова, святи братя, участници в небесното призвание, размислете за Апостола и Първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исус, 2 Който беше верен на Този, Който Го постави, както беше и Моисей — в целия Негов дом. 3 Понеже Той се удостои със слава, толкова по-голяма от Моисеевата, колкото е по-голяма почитта, която има онзи, който е направил къщата, от почитта, която има къщата. 4 Защото всяка къща се строи от някого; а Този, Който е устроил всичко, е Бог. 5 И Моисей беше верен в целия Божий дом като слуга, за да засвидетелства за онова, което щеше да се говори по-късно; 6 а Христос, като Син, беше верен над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако удържим докрай дръзновението и похвалата на надеждата си. 7 Затова, както казва Святият Дух: „Днес, ако чуете гласа Му, 8 не закоравявайте сърцата си, както в преогорчението, както в деня на изкушението в пустинята, 9 където бащите ви Ме изкушиха, изпитаха Ме. И видяха делата Ми четиридесет години. 10 Затова възнегодувах против това поколение. И казах: Винаги се заблуждават със сърцата си, те не са познали Моите пътища. 11 Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка.“ 12 Внимавайте, братя, да не би да има у някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог; 13 но се увещавайте един друг всеки ден, докато още е „днес“, да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха. 14 Защото ние участваме в Христос, ако удържим твърдо докрай първоначалната си увереност; 15 докато се казва: „Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си, както в преогорчението.“ 16 Защото кои, като чуха, Го преогорчиха? Не бяха ли всички онези, които излязоха от Египет чрез Моисей? 17 А против кои негодува четиридесет години? Не против онези ли, които съгрешиха и чиито трупове паднаха в пустинята? 18 На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на онези ли, които бяха непокорни? 19 И така, виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.