Exodus 13
1 ГОСПОД каза още на Моисей:
2 Посвети на Мене всяко първородно същество, което се ражда между израилтяните — и човек, и животно; то е Мое.
3 Тогава Моисей каза на народа: Помнете този ден, в който излязохте от Египет, от дома на робството; защото ГОСПОД ви изведе със силна ръка оттам. Никой да не яде квасно.
4 Вие излизате днес, в месец Авив.
5 И когато ГОСПОД те въведе в земята на ханаанците, хетите, аморейците, евейците и йевусейците, за която се закле на бащите ти, че ще ти я даде — земя, където текат мляко и мед, тогава ще спазваш този обряд в този месец.
6 Седем дни ще ядеш безквасно; а седмият ден ще бъде празник на ГОСПОДА.
7 Безквасно ще се яде през седемте дни; и да не се намира у тебе квас, в твоите предели.
8 И в онзи ден ще обясниш на сина си: Върша го поради онова, което ГОСПОД ми стори, когато излязох от Египет.
9 Това ще ти бъде за белег на ръката и за спомен между очите, за да бъде ГОСПОДНИЯТ закон в устата ти; защото ГОСПОД те изведе победоносно от Египет.
10 И така, ще пазиш тази наредба всяка година на времето ѝ.
11 А когато ГОСПОД те въведѐ в Ханаанската земя, както се закле на теб и на бащите ти, и ти я дадѐ,
12 тогава ще отделяш за ГОСПОДА всичко, което се ражда, и всяко твое първородно от животно; мъжките животни ще бъдат посветени на ГОСПОДА.
13 А всяко първородно от осел ще откупиш с агне или яре; и ако не искаш да го откупиш, тогава ще му пречупиш врата. Ще откупиш и всеки първороден човек между синовете си.
14 После, като те запита синът ти: Какво е това?, ще му кажеш: ГОСПОД ни изведе победоносно от Египет, от дома на робството;
15 понеже, когато фараонът не скланяше да ни пусне, ГОСПОД уби всяко първородно същество в Египетската земя, първородно на човек и първородно на животно; по тази причина жертвам на ГОСПОДА всяко мъжко и първородно, а всеки първороден от синовете си откупувам.
16 Това ще бъде белег на ръката ти и превръзка на челото ти, понеже ГОСПОД ни изведе със силна ръка от Египет.
17 А когато фараонът пусна народа, Бог не ги преведе през пътя за Филистимската земя, при все че това беше близкият път; защото Бог каза: Да не би народът да се разкае, като види война, и да се върне в Египет.
18 Но Бог поведе народа по заобиколен път през пустинята към Червеното море. А израилтяните излязоха от Египетската земя въоръжени.
19 Моисей взе със себе си костите на Йосиф; защото той беше заклел строго израилтяните, като им каза: Бог ще ви посети; тогава ще занесете със себе си костите ми оттук.
20 И като тръгнаха от Сокхот, разположиха се на стан в Етам към края на пустинята.
21 И ГОСПОД вървеше пред тях — денем в облачен стълб, за да ги води по пътя, а нощем в огнен стълб, за да им свети, за да пътуват денем и нощем.
22 Той не отнемаше пред народа облачния стълб денем, нито огнения стълб нощем.